Едно кратко пътуване през „няколко различни живота“ – така бих описала дългия си телефонен разговор с Даниел Пеев-Дънди. В свят на постоянни промени той е открил своята „артистична рутина, в която намира своето спасение.“ Изпълнена с дисциплина, любов, оптимизъм и любопитство към професията и живота, тя му помага да се превърне в
един човек с много таланти или просто един завършен артист, който постоянно успява да изненадва публиката.
„Само като ви слушам, без да ви гледам, искам да ви вярвам“ – това е един от най-ценните съвети, които Дънди пази от своя учител, големия Стефан Данаилов, в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Гледайки ролите му – на театрална сцена като „отчаян съпруг“ или пред камерата като пиколото Георги Филчев от обичания сериал „Съни бийч“ – мога със сигурност да кажа, че той стриктно е следвал наставленията му. И със затворени очи няма как да не разпознаете неговия хумор и естественост. А сега нека ги отворим широко и да видим дали ще разпознаем Даниел Пеев-Дънди още от първия прочит на отговорите му на нашите блиц въпроси….
– Станах актьор, за да…
– Избягам от реалността.
– Чувството ми за хумор ме…
– Спасява.
– Изкуството има способността да…
– Лекува.
– Когато никой не ме гледа…
– Си бъркам в носа.
– Да си добър човек…
– Не е качество.
– Най-голямата борба е тази в името на…
– Щастието.
– В края на работния ден…
– Пак си бъркам в носа.
– Първият път, когато прожектора светна към мен…
– Не ме стопли, защото беше лед.
– Компромисът, който не бих направил е…
– Да премълча несправедливостта.
– Ако можех да чета мисли…
– Щях да се гръмна.
– Споделянето ни прави…
– Щастливи.
– Мъжката дума е…
– Сила.
– Вярвам, че занапред…
– Спасение ще ни дебне отвсякъде.
