а за усещане със сърцето.

най-значимите инструменталисти на XXI век.
разкрива цветовете на собствената си душа,

Малко след това зад него се наредиха изключителни музиканти, които несъмнено допринесоха за цялата обстановка. Комбинацията между китари, саксофон, барабани и перкусии създаде една симфония, която ни пренесе в различни фантастични светове. За да направи картината напълно съвършена, гениалният челист постоянно комуникираше както с музикантите, така и с публиката. Дори в моментите на леки шеги и изненади, които се случваха на сцената, се разиграваха мини битки за това кой е по-по-най според публиката. Станахме свидетели дори на това как челистът се опитва да рапира световно известната балада ,,Shape of My Heart“, поредната любима песен от репертоара му.

След почти всяко изпълнение, талантливият музикант хвърляше мокра кърпа към публиката. Така получи в замяна и един голям розов мечок от една госпожица на първия ред. Десетки красиви дами се престрашиха и да се приближат до сцената, за да се снимат с него. Адреналинът нарастваше, а публиката не може да стои повече на местата си и
започна да танцува в ритъма на музиката.

С латино класическите парчета от 90-те Hauser свали всички задръжки и започна да обикаля сцената. В един момент изчезна от нашите погледи, а после се завърна стремглаво, свирейки лежащ до саксофониста на бенда. Позицията обаче не наруши по никакъв начин музикалното му изпълнение.
Както и в последните си дуетни концерти в България до 2017 с Лука Шулич, така и на самостоятелния му концерт наблюдавахме една градация на сцената. Те започнаха леко и по „класически“, за да завършат с палитра от виртуозност, която беше аплодирана все по-бурно от аудиторията.
Много ми беше интересно да наблюдавам реакциите и мимиките на Hauser, както и тези на публиката при започването на всяка нова нота. В момента, в който засвири, зрителите загубиха ума и думата и постепенно акорд след акорда се хипнотизираха от проницателния му поглед, който премина през почти всяка една точка в Античния театър. Така, без да го осъзнава, тълпата се потопи в наслада и започна да пее в един глас.
дълго ще разказва за таланта на Hauser.
