Пол Сезан е френският художник, проправил пътя на направленията в изкуството кубизъм, фовизъм и абстрактен експресионизъм към XX. Макар творчеството му да получава заслуженото признание едва след неговата смърт, днес негови картини са изложени в едни от най-престижните галерии в света и се оценяват на десетки милиони долари. В чест на рождената дата на художника – 19 януари, аукционна къща Christie’s предлага няколко неизвестни, но изключително интересни факта за живота и творбите му.

Израства с Емил Зола
Пол Сезан, чиито новаторски постимпресионистични картини проправят пътя на модернизма в XX век, е роден в Екс-ан-Прованс. В детството си е приятел на Емил Зола, който става най-известният френски писател от края на XIX век.
Докато учат заедно в колежа „Бурбон“ с още няколко свои приятели създават сплотена група, която наричат Les Insparables. Сезан защитава Зола от хулиганите в училищния двор и един ден писателят му се отблагодарява с кошница ябълки. Този момент оказва голямо влияние върху Сезан.
Така ябълката се превръща в негова любима тема.
Двамата продължават да се подкрепят до 1888 г., когато Зола го използва като вдъхновение за образа на провалилия се художник в романа си „L’Œuvre“.

Трябвало е да се бори, за да стане художник
Бащата на Сезан първоначално не подкрепя артистичната кариера на сина си. Той искал той да учи право и да управлява семейната банка. След две години в юридическия факултет на университета в Екс-ан-Прованс Сезан се отказва. По това време Зола живее в Париж и го убеждава да се присъедини към общността на авангардните художници и писатели там. С подкрепата на майка си Сезан убеждава баща си да му позволи да замине за столицата, за да учи живопис.
След като пристига в Париж, художникът кандидатства в Школата за изящни изкуства, но е отхвърлен. Започва да посещава курсове и в Atelier Suisse, но дори и там не е приет напълно. По-късно Камий Писаро си спомня, че житейските проучвания на Сезан
„предизвикват рев от смях от всички членове на училището“.
По това време творецът е в своя „тъмен период“, в който опитва да предаде романтични и класически теми.
Неговите творби са отхвърляни година след година и той участва в известния Салон на отхвърлените през 1863 г. (изложение на творби, главно на импресионисти, които журито на реномирания Парижки салон на изкуствата отхвърля).

Разработва свой собствен метод за рисуване
Според едно интервю от края на 90-те години на XIX в. „идеалът за земно щастие“ на Сезан е да създаде своя собствена belle formule, или „красив начин на рисуване“. Макар да рисува в същата среда като импресионистите, той развива своя собствена уникална техника. В ранните си години той
използва палитра, за да нанася големи площи цвят
по плосък немодулиран начин. С напредването на кариерата си той добавя многократни малки паралелни или перпендикулярни мазки с боя в променящи се цветови градации,. Тази техника е сходна с тази на колегите му импресионисти, но не притежава тяхната импулсивност.
Аналитичният подход на художника към живописта е още една стъпка встрани от импресионистите. След началото на Френско-пруската война Сезан напуска Париж и през 1886 г. заминава за Южна Франция. Там той започва да рисува пейзажи и да развива теорията си, че всичко в природата може да се сведе до първичната си геометрична форма – сфера, конус, куб или цилиндър.
В нарисувания от него свят
ябълките са сфери, къщите – кубове,
а дърветата – комбинации от цилиндри. Композициите му са силно структурирани – с акцент върху геометричните форми. Тези форми често са леко размазани, което отразява начина, по който ги е изучавал от различни ъгли.

Мнозина го смятат за баща на модерното изкуство
В началото на кариерата си Сезан преминава през „тъмния си период“ (1861-1870 г.). Творбите му от този период се характеризират не само с тъмните си палитри с драматични тонални контрасти, но и с дебелите слоеве пигмент, които предават емоции извън самия предмет. Тази техника, която
отразява психиката на художника,
както и тази на обекта. Чрез нея той „отваря вратата” за модерния експресионизъм.
Аналитичният подход на Сезан, при който той идентифицира всичко, което вижда, с първичната му геометрична форма, и начинът, по който си играе с линейната перспектива и триизмерното пространство, поставят основите на кубизма на XX век.
Творчеството му се превръща в мост между импресионизма от XIX в. и кубизма, фовизма, експресионизма, а по-късно и абстрактния експресионизъм от XX в.

След смъртта си Сезан получава институционално признание в цял свят.
През 1907 г. Пикасо, Брак и Матис се струпват, за да се възхищават на творбите на художника, изложени в Salon d’Automne. Това е едно от събитията, които привличат вниманието на публиката към творчеството на художника и вдъхновяват следващите вълни на авангарда.
Оттогава
Сезан влиза в колекциите на най-известните институции
по света. В Музея за модерно изкуство се съхраняват част от впечатляващите му натюрморти. Колекцията на Музея Д’Орсе обхваща целия период на творчеството му, а галерия „Курто“ притежава негови пейзажи. Фондация „Барнс“ разполага с 69 творби на художника. Картините на Сезан са изключително търсени на пазара днес.
„Bouilloire et fruits“ (1888-1890) е продадена за 59 295 000 долара през 2019 г., а „L’Estaque aux toits rouges“ (1883-1885) – за 55 320 000 долара. Неотдавна „La Montagne Sainte-Victoire” (1839-1906) достигна цена от 137 790 000 долара в аукционна къща Christie’s.